+359-887-166-888 ИКОНИ на Богородица,Христос,Николай Чудотворец,св. Мина,св. Георги,Иван Рилски Промо цена - 20лв. без ДДС + БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА-при покупка над 50лв.

Добре дошъл, посетител, Влез или се Регистрирай

Църковният празник "Успение Богородично" и най-известните манастири "Успение Богородично" в България

ЦЪРКОВНИЯТ ПРАЗНИК "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

uspenie bogorodichnoУспение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни и от католици. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил).

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

Именници са: Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина 

 Икони на Богородица тук:   ИКОНИ НА БОГОРОДИЦА

 

МАНАСТИРИ В БЪЛГАРИЯ "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

Бачковски манастир "Успение Богородично"

Bachkovo MonasteryБачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив.

Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му. В нарочния Устав, съставен от Григорий, изрично се посочват мотивите – добрият плод, който всеки православен християнин трябва да принесе на Бога и спасението на душите им.

Броят на монасите е определен на 50 души и един игумен. Първият е Григорий Вански, човекът ръководил непосредствено изграждането. Числото е значително, по същото време само два от цариградските манастири са по-многочислени. Първите монаси са от източните части на Византия – темата Иверия, районите на Тао и Клардж. По произход най-вероятно грузинци, но е възможно да е имало и православни арменци - в Националната библиотека в София се съхранява старо ръкописно евангелие на арменски език, произхождащо от Бачковския манастир. Въпросът продължава да е спорен сред историците. Същото се отнася и за братята Григорий и Абасий, наричани в едни от източниците грузинци, а в други арменци. Още след основаването, в манастира е създадена и започва да действа книжовно-богословска школа. Григорий е успял да привлече в нея някои от изтъкнатите умове на времето си.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

В епохата на кръстоносните походи обителта е посетена от кръстоносци, които го намират в много добро състояние, с двор покрит с бели каменни плочи и притежаващ много икони и църковни принадлежности, богато украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни. След завладяването на Балканите от турците обаче, животът на манастира става много по-труден.

След падането на старата българска столица в 1393г., Търнов град, Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот. Началото на ХVІІв. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений. От средата на ХVІІв. е и последното писмено свидетелство за наличието на грузински монаси в манастира – иерусалимският патриарх Доситей посещава обителта в 1669г. и оставя приписка в манастирския устав, отбелязвайки, че „манастирът е на грузините”. През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.

Чудотворната икона на св. Богородица

chudotvorna ikona bogorodica backovski manastirОсобен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма. Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука.Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Бидейки покровител на града срещу различните врагове и военни набези, не би било учудващо, ако основателят Григорий Бакуриани, сам воин, е поискал и централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда споменатия първообраз. Макар и потъмнял образът на св.Дева е достатъчно различим, за да видим безрезервната посветеност и любов в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „Син Человечески”. Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:
„Обкована бе тази икона на Пресветата царица наша Богородица в Петрицион    (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера заедно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915. Света Богородице, приеми в жертва този малък техен дар и прости им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин.
            В хроникон 531, индикт 9.
            Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин.”

Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.       

Драгалевски манастир "Успение Богородично"

dragalevski manastirДрагалевският манастир се намира близо до софийския квартал Драгалевци в полите на Витоша.

Основател на манастира е цар Иван Александър /1331-1371 г./. Обграден от неговото покровителство, манастирът се радва на привилегии, които са потвърдени по-късно и от царския син – цар Иван Шишман във Витошката грамота, дарена на светата обител през 1378 г.

Древната слава на царския манастир потъва в забвение при османското нашествие в началото на 15-ти век. След десетилетия манастирът възкръсва от пепелта на забвението, въздигнат от неизвестни благодетели, а възобновената и изографисана през 1476 г. стара църква от болярина Радослав Мавър с благодарност пази ликовете на болярското семейство.

 С ореола на дякона – неуморимият Апостол на свободата е озарен и Драгалевския манастир. В лицето на игумена на манастира – отец Генадий Ихтимански /1869-1872/ Васил Левски намира верен другар и помощник, убежище и подкрепа в общите революционни трудове за национално освобождение.

Уютна и малка е църквата, в която се извършва всекидневното богослужение. Пристроена е към стария храм през 1932 г. и е посветена на св. вмчк. Мина – воин, приел мъченически венец заради христовата вяра. От 17-ти и 19-ти век са иконите в църквата, като една от тях е голямата икона „Успение Богородично” на самоковския зограф Никола Образописец.

Батошевски манастир "Успение богородично" 

bato6evski manastirСело Батошево се намира на 15 километра от гр. Севлиево. В непосредствена близост до него е мъжкият манастир "Успение Богородично.

Манастирът е основан по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир - бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха. По време на турското робство манастирът запустял и повече от пет века чакал новото си възраждане.

Тук, сред руините, се заселил през 1809 година монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от развалините. 

През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител  на мястото на стария Батошевски манастир.

И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - "Михаил Асен, внук на Асен". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.

Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В създаденото от монасите получили първи знания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. 

Монасите са взели участие в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, там са  пребивавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев. Част от одаите на манастира саизгорени при потушаване на въстанието, и възстановени веднага след Освобождението.

През бунтовната 1876 г. манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен.

Манастирската черква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс). Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.

Черепишки манастир - "Успение Богородично"

4erepishki manastirМанастирът се намира близо до с. Лютиброд, на 10 км от гр. Мездра и на 25 км южно от гр. Враца.

Манастирът "Успение Богородично" е възникнал през ХIV в. в подножието на величествени скали край река Искър. Някои изследователи приемат, че манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Неговият устав (типик) от 1390 г. се пази днес в  Църковно-историческия музей на София.

Манастирът има бурна история и е бил истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. През ХVII в. е възстановен от известния живописец и книжовник свети Пимен Зографски (Софийски). В житието на св. Пимен, писано от ученика му Памфилий, което се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, за него е казано, че е "съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско". Сред тях е и Черепишкият. Това е споменато и от св. Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска".

В борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир взема дейно участие. Векове наред в тихата манастирска обител се пише и преписва българска църковна литература. Тук през 1798-1799 г. намира убежище св. Софроний Врачански, прогонен от Враца поради кланетата на Альо паша.

От манастира "Успение Богородично" произлизат някои от големите български литературни паметници - Черепишкото евангелие от ХVI в. с позлатен обков, изработен от чипровските майстори Никола и Пала и украсено с две рисувани евангелски сцени, Евангелието на йеромонах Данаил от 1616 г. и Апостолът на книжовника Яков от 1630 г.

В манастира през 1762 г. поп Тодор от Враца написва сборника с поучения и слова "Маргарит". През ХIХ в. в манастира е работил забележителният български книжовник Дамаскин Хилендарец.

Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 година. Тя е еднокорабна и едноапсидна, цялата покрита със стенописи, които почти напълно днес са унищожени от влага заради недобре поддържания в миналото покрив. Тя е била рисувана през 1840 г. от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Много красив и ажурен е нейният иконостас, а също и владишкият трон.

Кържалийски манастир "Успение Богороично"

kardjali manastirМанастирският комплекс се намира в кв."Гледка" недалеч от я.Кърджали - южната част на град.Кърджали.

Историческите сведения и останалите останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X - XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него - петте зидани гробници. Четери от тях са на висши духовници ,а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ.

Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век със запазени обредни дрехи - такива се откриват за първи път в гроб. Според някои учени тя принадлежи на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза, задари липса на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.

В гроба са намерини още напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите и това говори че през среновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център.

Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол.

През 2000 година е въстановена една от църквите на манастира,която след 600 години мълчание, отново огласи с камбанен звън Кърджали и Родопите.

Поради високата художествена стойност останките от средновековния манастир и църква Св. Йоан Предтеча (разположена на десния бряг на река Арда в град Кърджали квартал Веселчане) са обявени за паметници на културата от национално значение.

 

Литература:

Уикипедия, свододна енциклопедия

Бачковски манастир -  www.bachkovskimanastir.com

Православието -  www. pravoslavieto.com

Драгалевски манастир - www.dragalevski-manastir.org

Българските манастири -  www.bulgariamonasteries.com

 

 
Последно променена вПетък, 10 Май 2019 15:04
Християна Димитрова

Здравейте, приятели! В този блог ще публикуваме интересни подробности от житието и битието на християнските светци. Също така и апокрифни разкази и истории от народните вярвания и традиции, свързани със светците. Надяваме се да ви е интересно и да посещавате редовно страницата ни.

Най-новата ни рубрика включва Църковен календар и Именни дни по месеци, за да сте винаги информирани за празниците през годината.

Вход or Регистрация

fb iconВлезте чрез Facebook профила си