+359-887-166-888 ИКОНИ на Богородица,Христос,Николай Чудотворец,св. Мина,св. Георги,Иван Рилски Промо цена-25лв.без ДДС

 + БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА - при покупка над 70лв.

Сряда, 28 Януари 2015 00:00

Интересни факти за св.Богородица, празници, видове икони и изображения Избрана

Написана от
Оценете
(1 глас)

 

Новият завет не казва нищо за детството на Пресвета Богородица. Според евангелската хронология, тя за първи път е спомената във връзка с т. нар. непорочно зачатие. Евангелист Матей пише: „след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго“ (Мат. 1:18). [1] Самото непорочно зачатие е описано от Евангелист Лука (т. нар. „Благовещение“) — на Мария се явява архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че тя е избрана от Бога чрез нея да се роди Неговият Син (Лук. 1:26-38). Според новозаветния разказ, дърводелецът Йосиф е искал да напусне бъдещата си съпруга, но получил откровение свише и останал с нея, без да я „познае“. По-нататък Богородица се споменава във връзка със събитията около Рождество Христово (Мат. 2 гл., Лук. 2 гл.), бягството в Египет и завръщането оттам (Мат. 2 гл.). При последващите събития, Пресвета Богородица се споменава мимоходом, но в евангелията се съдържат данни, че тя, поне частично, е съпътствала Христос по време на неговата дейност, например при Сватбата в Кана Галилейска (Йоан:2-1:11). Пресвета Богородица се появява отново в края на евангелския разказ, по време на разпъването на Иисус (Йоан 19:25).

 

Чудесата на Пресвета Богородица


Чудесата на Пресвета Богородица - Чудо! За иконата на Майката Божия, която изтребила страшна зараза в Рим!

В 510 година след Рождество Христово, в Рим настанал такъв голям мор, че всеки ден умирали по две хиляди души. Папа Григорий видял това и по негово нареждане изнесли иконата на Св. Богородица, изрисувана от св. Евангелист Лука, да я носят на лития и да се молят на Бога, за да престане този мор.Като взел иконата, Владиката тръгнал из града с нея, молейки се на Св. Богородица. Тогава всички хора видели, че откъдето минела Св. икона, болестта бягала, като облак от силен вятър и че пред нея светело и въздухът под иконата оставал чист. А когато обиколили целия град с лития и се молили на Бога, Григорий видял Ангел, който стоял на една кула и си бършел сабята, която след това поставил в ножницата. Тогава Григорий се уверил, че с молитвата на Св. Богородица, Божият гняв се е вдигнал и че болестта е престанала. Оттогава тази кула вече не я наричали Адрианова, а Архистратег Михаил. Направили и църква в негова чест, за спомен на това преславно чудо и за слава на Бога и Божията Майка.

Чудесата на Пресвета Богородица - Чудо! За прогонването на дяволите, чрез името на Св. Богородица!

В едно колониално село, наречено Вуне, имало един свещеник на име Петър, който бил зъл и грешен човек и заради многото му злини, го обесили пред дома му. Той имал една блудница на име Аглаида. Като видяла, че бесят любовника й, тя припаднала от страх, след което отишла в манастир и станала калугерица. След няколко дни, както седяла в килията си и решила да погледне през прозореца, видяла в полето при един кладенец да стои дяволът, който приличал на момче. Дяволът се спуснал да я хване, а тя се уплашила и паднала назад, та си ударила главата в стената. Като видели това, сестрите се събрали и я вдигнали като мъртва. Положили я върху постелята. След малко време пак се явил дяволът и и й рекъл: "Любезна моя , Аглаидо, какво зло съм ти направил, та ме оставяш? Аз ти донесох всичко, което искаше, а ти пак ме оставяш. Върни се в мир и ще ти дам богат мъж и всичко, каквото искаш. Недей да седиш тук, безумнице, да умираш без време, като постиш и толкова се мъчиш". А тя му рекла: "Изчезвай оттук, дяволе. Аз вече няма да правя това, което искаш, а ще изкупувам досегашните си грехове, защото съм те слушала като безумна". Това казала и дяволът се изгубил, но скоро пак дошъл и не я оставил на мира. Тогава сестрите й казали да държи в килията си светена вода и когато дойде дяволът, да го напръска с нея и да се прекръсти! Тя направила това и тозчас дяволът се изгубил. Подир малко обаче, пак дошъл. Една от сестрите, която била доста учена, я посъветвала, ако той дойде отново, да призове името на Св. Богородица, четейки молитвата "Богородице Дево, радуй ся"! Аглаида направила това и той наистина побягнал и вече не дошъл. И така, тя се приближила много до Божията Майка и живяла богоугодно в покаяние и изповед, докато отишла при Господ!


Църковно предание


Средновековна миниатюра на житието на Богородица

Въпреки оскъдицата или липсата на факти в Новия завет, преданието на християнската Църква съдържа и редица други биографични данни за Пресвета Богородица.[2]За детството на Дева Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря. Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие. След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан
Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си (Йоан 18:27). Пресвета Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по
време на успението край смъртния одър на Пресвета Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.

Къщата на Богородица в Ефес

Според православната традиция Пресвета Богородица е починала и погребана в Ерусалим, а според католическата — в Ефес (днес в Турция). Всички предания в различните си варианти са изпълнени с различни подробности. Много от тях не са безспорни от гледна точка на Църквата, но така или иначе намират отражение в последвалите христологични спорове, в иконографията и химнографията, в местния фолклор на всички християнски народи. Неканоничните евангелия (например т. нар. "протоевангелие" на Иаков) от своя страна също дават свои версии относно живота на Пресвета Богородица.

Дева Мария в Исляма
Дева Мария е на особена почит и в исляма, една от достойните жени, наред с Асиа (жената на фараона) и Фатима. Коранът я оценява като „най-великата“ от всички жени. Въпреки това, в исляма тя не е обект на по-специална религиозна почит. В Корана има цяла глава, посветена на Дева Мария (Мариам) - 19. Мюсюлманите също така вярват в непорочното зачатие и в праведността на Мария. Богородичните празници привличат множество вярващи

 

Богородични празници

В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Пресвета Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи
празници. Някои от тях не са специално посветени на Пресвета Богородица — например „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Благовещение“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Дева Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“ (Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август). Последният празник в православната църква е предшестван от 15-дневен пост.[4] Отделно от тези големи празници съществуват и други, имащи вероизповедно или регионално значение. Например на 1 октомври (14 октомври по нов стил) Православната църква празнува празника „Покров Богородичен“, на 8 декември Католическата църква чества „Непорочното зачатие на Пресвета Богородица“.

В българската фолклорна традиция „Рождество богородично“ често е наричано „Малка богородица“, а „Успение богородично“ — „Голяма
богородица“.

Иконография. Икони на света Богородица.

Най-често срещаните изображения на Пресвета Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос.
Най-старото известно изображение на Богородица с Младенеца от катакомбите Присцила в Рим. Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“.
Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове „Пресвета Богородица — неувяхващ цвят“, „Играеща
Богородица“, „Пресвета Богородица троеручица“ и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като „Владимировска Богородица“,
„Иверска Богородица“ са разновидности на тези два основни иконографски архетипа.
Отделно Пресвета Богородица бива изобразявана в различни сцени — например при иконографския тип „Рождество Христово“, „Сретение
Господне“, „Сватбата в Кана Галилейска“, „Успение Богородично“, в различни илюстративни изображения.
Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното
православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Пресвета
Богородица се описва в сини одежди — символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур — символ на мъдростта.
Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Пресвета Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди — алюзия с Витлеемската звезда. Три — с идеята да подчертаят нейното „приснодевство“ — т. е. тя е девица преди, по време и след зачатието на Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса.

Богородица Одигитрия / Пътеводителка

Това изображение, според старинната християнска традиция, води началото си от първото изображение на Пресвета Богородица. Тя е
изобразена в тържествена поза, обикновено допоясно, с лявата си ръка придържа Младенеца, а с дясната го сочи, като „Пътят, Истината и
Животът“. Смята се, че от одигитрия е произлязла иконографията „Богородица — неувяхващ цвят“. Характерни изображения са мозайките в
истанбулската "Св. София", намиращите се в криптата на храма „Св. Александър Невски“ няколко икони от Несебър (16 — 17 век), т. нар.
„Йерусалимска Пресвета Богородица“, двустранната икона в Църковния историко-археологически музей — София и др.

Примери за такава икона тук: 

Икона на Богородица Одигитрия / Пътеводителка - 1

Икона на Богородица Одигитрия / Пътеводителка - 2

 

Богородица Елеуса / Умиление



Пресвета Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, тъй като според символиката си те са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително „Елеуса то кико“ (смееща се, или играеща), „Достойно ест“, „Галактотрофуса“ (млекопитателница), утвърдени иконографии като „Владимировската“, „Казанската“ Пресвета Богородица, известната чудотворна икона от Бачковския манастир също е изпълнена съобразно тази иконография.

Пример за такава икона тук: Икона на Богородица Елеуса / Умиление

 

Богородица Достойно ест 

Пример за такава икона тук: Икона на Богородица Достойно Ест

 

Богородица портаитиса / портарница / вратарницА / ПАЗИТЕЛКа  

Пример за такава икона тук:

Икона на Богородица Портаитиса / Портарица / Вратарница/Пазителка - 1

Икона на Богородица Портаитиса / Портарица / Вратарница/ Пазителка - 2


Оранта

Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω — виждам, гледам оттам и названието „Богородица на знамението“.
Често етимологията неправилно се извежда от латинското oro — „моля се“, тъй като причастието му е същото — oranta, в превод молеща се.
Представлява допоясно изображение на Пресвета Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани.[5] В центъра на
изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Пресвета Богородица с
Младенеца, където и двамата са изобразени „ан фас“. Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва 11 — 12 век. Така или иначе, най-старите образци на Пресвета Богородица Оранта са мозаечни пана от 13 век.

Иконостас

В православния иконостас първата от иконите от северната страна на царските двери е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната венчилка до Разпятието, а също на
северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил — така цялостно се получава сюжетът Благовещение).

Други канонични иконографски типове


Дейсис

Дейсисът (моление) е един от символите на Страшния съд. Представлява изображение на Христос като Велик Архиерей с молещите се от двете страни Пресвета Богородица и Св. Йоан Кръстител. Възниква през 8 век. През 9 век император Василий I Македонец препоръчва поставянето на това изображение пред олтара (някои автори приписват създаването на този иконографски тип именно на императора, което е по-скоро продиктувано от благочестиви помисли, отколкото е разсъждение на базата на конкретни факти). Дейсисът съществува като самостоятелна икона във вида, описан по-горе, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. „дейсисен ред“ на иконостаса — след Пресвета Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци, символиката е, че те се застъпват пред Бога за опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд.

Пиета
Пиета на Микеланджело

Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В ренесансовото изкуство много често Дева Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Пресвета Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на Микеланджело.

Пресвета Богородица Троеручица от Троянския манастир
Богородица Троеручица

Това не е иконографски тип в собствения смисъл на думата, а към основни изображения като Елеуса или Одигитрия се добавя „трета ръка“.
Произходът на иконите на Пресвета Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през 8 век на свети Йоан Дамаскин.
Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Пресвета Богородица (съществуват различни версии на този разказ), ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Пресвета Богородица се добавя третата ръка, оттам и името на тези икони. Една от най-известните „Троеручици“ е тази в Троянския манастир, където тя е храмова икона. Преданието приписва на тази икона твърде древен произход, но съдейки по стиловите особености, най-вероятно е тя да е рисувана в началото на 18 век въз основа на по-стар образец.

Богородица Млекопитателница

Изобразява кърмещата малкия Иисус Пресвета Богородица. Въпреки че не съответства точно на описанието, по-скоро може да бъде причислена към типа „Елеуса“. Иконите „Млекопитателница“ (на гръцки — Γαλακτοτροφούσα) са рядко срещани, като образец от края на 18 век може да бъде видян в криптата на храма „Свети Александър Невски“.

Богородица — неувяхващ цвят

Отново в Криптата се намира икона на друг рядък иконографски сюжет — „Пресвета Богородица — неувяхващ цвят“ (или „Роза“) от втората
половина на 17 век. Характерно за това и другите такива изображения е, че Девата и младенеца са изобразени изключително тържествено,
Христос е прав, и двамата са с царски атрибути, а Богородица държи в дясната си ръка цвете (роза), откъдето идва и името на тези икони.

Играеща Богородица

„Играеща“, или „смееща се“ Пресвета Богородица (Ελεούσα του Κύκκου) е сравнително късно възникнал иконографски тип. По-същество представлява разновидност на „Елеуса“, като композицията е по-разчупена и жива. По правило при тези изображения Девата и Младенецът се изобразяват с царски атрибути. Един от най-характерните образци е иконата от края на 18 век, която днес се съхранява в Църковния историко-археологически музей.

Специфични изображения

Черна дева

Изображението на Пресвета Богородица като  Черната дева е особено популярно сред католиците, обект на религиозно преклонение.
Съществуват различни версии за появата на този иконографски тип, но всички те се свързват с легендата за първото изображение на Пресвета Богородица, направено от св. Лука. Във всички случаи появата на „Черната дева“ се датира не по-късно от 11 век, откогато са и първите запазени скулптурни и живописни изображения. Всъщност сама по себе си Черната дева не е самостоятелен иконографски тип, но просто върху утвърдена вече иконография са наложени отделни символи — Пресвета Богородица се изобразява в тъмни дрехи, с тъмно лице и други. Сред католическите народи тя е известна под различни имена — често в Полша я наричат Полската Дева, в Каталуния Каталунската Дева и т. н.

"Непресъхващ извор"

През 16 — 17 век се оформя тържественото изображение „Непресъхващ (животворен) извор“. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Пресвета Богородица, а наоколо са радващите се светци — от няколко до стотици — това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на Самоковската школа Захарий Зограф и Димитър Зограф.

"Неизгаряща къпина"

Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ (Изх. 2:2-3), според който Бог се явява на Мойсей като пламък върху една къпина, която гори, без да изгаря. В православието един от епитетите, с които е наричана Пресвета Богородица е именно „Неизгаряща къпина“, неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в Русия някъде около 14 — 15 век, най-известни са творбите на Андрей Рубльов и Дионисий.

Богородица Катафиги

Среща се в едно единствено изображение — на двустранната икона от Погановския манастир (1396 — днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини — Пресвета Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Пресвета Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан — като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха — характерно за западната иконография.
В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет
катафиги (на гръцки καταφύγι, убежище), често се приписва на Пресвета Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира „Свети Йоан Богослов“ е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце — обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани.

Източник: Уикипедия

Прочетена 6660 пъти Последно променена в Петък, 10 Май 2019 19:58
Християна Димитрова

Здравейте, приятели! В този блог ще публикуваме интересни подробности от житието и битието на християнските светци. Също така и апокрифни разкази и истории от народните вярвания и традиции, свързани със светците. Надяваме се да ви е интересно и да посещавате редовно страницата ни.

Най-новата ни рубрика включва Църковен календар и Именни дни по месеци, за да сте винаги информирани за празниците през годината.