Изградена със значителни размери, надхвърлящи тези на по-ранните самоковски храмове, и увенчана с три купола, отдалеч белеещи, устремени в синевата, черквата „Св. Никола“ представлява висше изражение на стремленията на самоковци към национална свобода. Превърнал се в символ на борбата за църковна независимост,  този храм остава на поколенията като величав паметник на нашето духовно възраждане.
Дворът на църквата продължава да служи за гробище до 90-те години на XIX в. Съобразно нови санитарни предписания е закрито, но с изрични решения на градския съвет в него са погребвани известни самоковски граждани като: д-р Антон Унтенберг (1877), Захари Хаджигюров (1892), кметовете Димитър Германски (1897) и Христо Зографски (1917), дарителят на училищата Никола Драмалиев (1930) и др. По-късно, през 50-те години на XX в., голяма част от двора е заграбен по решение на тогавашната социалистическа власт (застроена е като културен клуб на четвърти квартал). Гробовете са премахнати, като остава само този на митрополит Доситей – първият самоковски митрополит, назначен след учредяването на Екзархията, който всъщност е и последният архиерей на Самоковска епархия. При разтурянето на гробището част от надгробните плочи са прибрани в градския исторически музей (на Захари Зограф, на Християния Доспевска и др.).
При строеж на къща, намираща се зад източната ограда е бил намерен медальон с надпис „Паисий“. Тази находка и бележка от кондиката на Хилендарския манастир от 3 юли 1798 г., в която се съобщава, че в Самоков е починал и погребан йеромонах хаджи Паисий, дават основание на някои местни изследователи да ги свържат с автора на История славянобългарска – Паисий Хилендарски. Едни по-задълбочени проучвания в тази насока биха могли да хвърлят повече светлина върху все още открития въпрос за родното място и гробът на първия ни възрожденец. Въпреки че съществен превес в отдавна възникналия спор за родното място (между Банско, Кралев дол и Доспей) има кралевдолската версия, която се обляга на твърде правдоподобни доводи.
В последно време (второто десетилетие на XXI в.) на храма и прилежащата му територия е наложена социализация в дългосрочен план с цел съхраняване на колективната памет. Първи стъпки са направени с поставяне паметна плоча на почивалите в някогашното гробище видни самоковци. Освен това, от източната страна на храма, до гроба на митрополит Доситей, е издигнат символичен надгробен паметник на Паисий Хилендарски, по повод 250-годишнината от написването на История славянобългарска. Без да има неподлежащи на съмнение доказателства, както за родното място, така и за гроба на Паисий, този акт изцяло почива на местни патриотични пориви. За сега със сигурност се знае, че първият ни възрожденец е родом от Самоковска епархия, както и че, през приетата година на неговото раждане (1722 г.) и десетилетия след това, Банско все още не влиза в обхвата на въпросната епархия."

Източник: samokovinfo.com

Църквата „Свети Николай Чудотворец“ в Самоков отново е отворена – САМОКОВ Инфо

"Една от емблематични църкви в Самоков – „ Св. Николай Чудотворец” / „Свети Никола”/ в Четвърти квартал се възражда за нов живот. В края на миналата 2018 година храмът отвори широко вратите си за молитвите на миряните. След повече от 30 години затишие църковните камбани забиха тържествено, приканвайки за редовните служби в празнични и делнични дни. Църквата  е осветена тържествено на 26-ти октомври /Димитровден/ 1861 година от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници. Отец Емилиян Дамянов – свещеникът, в чиито ръце е поверена светата обител днес крои доста амбициозни планове относно възраждането на това място. За самоковци то е свързано и с паметта за един достоен българин – Паисий Хилендарски. Облагородяването на пространството около и вътре в храма постави началото. Да стане църквата, която е паметник на културата отново притегателно място за самоковци е необходимо много повече. Преди всичко труд и задружни усилия. Отец Емилиян разказа, че в двора вече има течаща чешма, която да разхлажда озовалите се в божия дом, напомняйки – водата е извор на живот. Остават обаче проблемите с покрива на църковната сграда и съседната до нея постройка. За тях се изискват значителни средства. Църковното настоятелство отправя призив и за възстановяването на иконостаса в храма. Това е другата цел. Само преди няколко седмици в църквата „Свети Никола” се проведе Първият фестивал на църковните песнопения. Какво следва?

Отец Емилиян, намираме Ви на обичайното място в последните месеци – църквата „Свети Никола”. Тя има доста променен вид. На какво се дължи това?

Плод е на много труд и усилия. Със собствени сили, помощта на архиерейския наместник отец Михаил Колев и съдействието на самоковци се потрудихме и постарахме да направим нещо. Вярвам, че това ще продължи и в бъдеще. Изгради се водопровод, чешма. Опитваме се да облагородим двора, доколкото е възможно. Искаме да направим една пътека до чешмата и тоалетна в задната част на двора. Успяхме да поправим частично покрива, но има нужда от основен ремонт. Надяваме се да се реставрира иконостасът. Тъй като сградата е паметник на културата, той трябва да се възстанови във вида, в който е бил. Шапката на оградата също има нужда от ремонт на много места, но са необходими средства. Открили сме дарителска сметка, но по нея все нищо няма.

Пространството се променя. За първи път в „Свети Никола” се състоя и фестивалът на църковните песнопения. Вие радвате ли се, че църквата отвори врати за това събитие?

Да, за първи път се състоя фестивалът на църковните песнопения. Той беше по инициатива на архиерейския наместник и се надяваме, че ще се превърне в една хубава традиция. Участниците и присъстващите останаха много доволни. Подобни неща са необходими, за да се популяризира тази църква, която стоеше дълго време затворена. Нужно е да се случват някакви неща и хората да видят, че този прекрасен възрожденски храм се възражда и има живот в него. Всяко начало е трудно, но разчитаме на божията помощ и тази на християните в Самоков, за да се случат нещата. Аз самият съм в тази църква от месец декември 2018 г. Всичко направено успяхме да го свършим за по-малко от една година.

Предстои храмовия празник. Планирате ли нещо по-специално, за да го отбележите?

За момента все още – не. Имам желание да направим курбан и той да стане като една хубава традиция. Трябва обаче да се съберем с настоятелството и да го решим. Направили сме и постъпки за газ. В студовете миналата година вътре беше минус 18. Всичко замръзваше. Изготвен е проект за газ, който ще струва 25 хил. лв. Помолили сме Светата Софийска Митрополия за съдействие и доколкото ми е известно искането ни е прехвърлено към Министерството на вероизповеданията. Дали ще има отговор не е ясно.

Вие самият намирате ли смисъл тази църква да бъде възродена и да привлича хора?

Все още има хора, които не знаят, че църквата е отворена. Надяваме се постепенно да привлича и туристи. Тя е била затворена повече 30 години. Трябва да се знае, че навремето храмът е построен изцяло с дарения и то за много кратко време. Ние сега не можем да го поддържаме, което е жалко.  Изисква се много труд за запазването и облагородяването на тези великолепни, прекрасни храмове. Църквата „Свети Никола” има голям двор, който лятото трябва да се коси, полива. Опитваме се да го правим и помагаме с каквото можем."

Източник и снимки: samokov365.com

Църквата „Свети Никола” се възражда за нов живот - Новини от Самоков и региона