"Църквата „Света Троица” се намира в центъра на Банско и е един от символите на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града. До построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София „Света Троица” е била най-голямата църква в страната и на Балканският полуостров. Храмовият комплекс обединява църквата, камбанарията и оградния зид и е обявен за архитектурно-строителен паметник. Църквата представлява трикорабна базилика и е построена през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман. На главния й вход, в близост един до друг могат да се видят християнски кръст и турски полумесец - символ на търпимостта между двете религии. 

"Отскоро в църквата „Св. Николай Чудотворец“ службите се водят от отец Емилиян Дамянов. Той е най-младият свещеник в Самоковска духовна околия. Със съдействието на отец Михаил Колев – иконом и Архиерейски наместник, е направен ремонт и са осигурени условия за работата й, след като десетилетия не работеше.

Необходими са обаче още доста усилия и средства, за да бъде върнат иконостасът в оригиналния му вид, бил е дърворезбен, списан в тонове и бои, които трябва да се възстановят.

Храмът е отворен всеки ден, а в неделя и в празнични дни има богослужение, както в другите църкви.

„Свети Николай“ е последната построена църква в Самоковско. Вдигната е през 1861г. върху основите на стар храм от времето на Второто българско царство. Храмът е бил разрушен по време на турското иго. В храма „Св. Николай – Чудотворец“ са рисували представители на Самоковската художествена школа – братята Димитър Зограф и Захарий Зограф. Последната творба, по изключение подписана на Димитър Зограф е стенопис в църквата „Св. Никола“.

Според данни на Музея църквата „Св. Никола” е последният изграден самоковски храм (издигната е през 1859-1861 г.). Построена е в двора на гробището, което тогава се е намирало в пределите на града. Основният камък е положен на 9 март 1859 г. За построяването ѝ са изразходвани 172 879 гроша, набавени от общите църковни приходи на града. Това става възможно след като от 1853 г. църковните сметки започват да се водят от еснафите (редовно са завеждали книги), а не само от чорбаджиите, както е било по-рано. През 1961 г. е завършен иконостасът, поставени са и иконите. Храмът е осветен тържествено още същата година, на 26 октомври (Димитровден) от архимандрит Хрисант Дойчинов – Самоковски, придружен от 12 свещеници. По това време, омразният на самоковци гръцки владика Дели Матей (Лудият Матей) вече е изгонен от Самоков и при положение, че тукашните будни граждани не допускат въдворяване на други гръцки архиереи, налагани от Фенер (Цариградската гръцка патриаршия),  митрополитската катедра в Самоков е временно оглавена от местен свещеник – българин (архим. Хрисант). Богослужението в новия храм започва да се води само на български и никога на гръцки.