"Църквата „Света Троица” се намира в центъра на Банско и е един от символите на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града. До построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София „Света Троица” е била най-голямата църква в страната и на Балканският полуостров. Храмовият комплекс обединява църквата, камбанарията и оградния зид и е обявен за архитектурно-строителен паметник. Църквата представлява трикорабна базилика и е построена през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман. На главния й вход, в близост един до друг могат да се видят християнски кръст и турски полумесец - символ на търпимостта между двете религии. 

"Отскоро в църквата „Св. Николай Чудотворец“ службите се водят от отец Емилиян Дамянов. Той е най-младият свещеник в Самоковска духовна околия. Със съдействието на отец Михаил Колев – иконом и Архиерейски наместник, е направен ремонт и са осигурени условия за работата й, след като десетилетия не работеше.

Необходими са обаче още доста усилия и средства, за да бъде върнат иконостасът в оригиналния му вид, бил е дърворезбен, списан в тонове и бои, които трябва да се възстановят.

Храмът е отворен всеки ден, а в неделя и в празнични дни има богослужение, както в другите църкви.

„Свети Николай“ е последната построена църква в Самоковско. Вдигната е през 1861г. върху основите на стар храм от времето на Второто българско царство. Храмът е бил разрушен по време на турското иго. В храма „Св. Николай – Чудотворец“ са рисували представители на Самоковската художествена школа – братята Димитър Зограф и Захарий Зограф. Последната творба, по изключение подписана на Димитър Зограф е стенопис в църквата „Св. Никола“.

Според данни на Музея църквата „Св. Никола” е последният изграден самоковски храм (издигната е през 1859-1861 г.). Построена е в двора на гробището, което тогава се е намирало в пределите на града. Основният камък е положен на 9 март 1859 г. За построяването ѝ са изразходвани 172 879 гроша, набавени от общите църковни приходи на града. Това става възможно след като от 1853 г. църковните сметки започват да се водят от еснафите (редовно са завеждали книги), а не само от чорбаджиите, както е било по-рано. През 1961 г. е завършен иконостасът, поставени са и иконите. Храмът е осветен тържествено още същата година, на 26 октомври (Димитровден) от архимандрит Хрисант Дойчинов – Самоковски, придружен от 12 свещеници. По това време, омразният на самоковци гръцки владика Дели Матей (Лудият Матей) вече е изгонен от Самоков и при положение, че тукашните будни граждани не допускат въдворяване на други гръцки архиереи, налагани от Фенер (Цариградската гръцка патриаршия),  митрополитската катедра в Самоков е временно оглавена от местен свещеник – българин (архим. Хрисант). Богослужението в новия храм започва да се води само на български и никога на гръцки.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни и от католици. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил).

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

01 Август - Св. мчци 7 братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар. Поизхождение (изнасяне) на св. Кръст (Водосвет) (Начало на Богородичния пост)

/ Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка

Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна среда обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.

06 Август -  Преображение Господне

Св. мчк Юстин Филoсоф. Св. мчци Юстин и дружината му

01 Юни

Съчиненията му били пълни с мъдрост, пламенна вяра и в защита на християните, преследвани несправедливо и предавани на смърт.

 По клеветнически донос св. Юстин и шестима негови ученици били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Църквата почита св. Юстин като покровител на рода на философите и всички, търсещи истината. 

Свети мъченик Лукилиан, Клавдий, Ипатий, Павел, Дионисий и мчца Павла девица

03 Юни

Лукилиан бил уважаван езически жрец на Никомедея. На преклонна възраст припознал в лицето на Исус своя истински бог, приел с цялата си душа християнската вяра и започнал пламенно да проповядва словото божие. Местните властници го хвърлили в тъмница заедно с още четирима непокорни християни - Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Изтезавали ги, а после ги осъдили на смърт - четиримата били посечени с меч, а св. Лукилиан бил разпнат на кръст 

Св свщмчк Доротей. Преп. Петър

05 Юни / Имен ден: Доротей, Доротея

Св. Доротей управлявал църквата в продължение на 50 години. След като прекарал в необитаеми места във време на Диоклетиановото гонение против християните, той се върнал в катедрата си и обърнал към Христа мнозина езичници.

 При Юлиан Отстъпник св. Доротей приел мъченическа смърт в 361 г. в Одесос (сегашна Варна). На него се приписват разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици.